Дълго се опитвах аз да посветя на теб
моята поема тъй обична.
Много писах, ала само ред
бе достоен, като теб - различна.
Ти една в сърце ми бе
и едничка ще пребъдеш.
В мрака шепне твоето дете,
с любовта към теб осъмва.
Помня, нявга беше ти
моята опора вездесъща.
И оставаш, ала моля те, прости,
животът никога не ще е същия... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse