И вечер ти ще си до мен. Ще се усмихваш, ще се смееш.
Но пак едва ли някога ще си със мен...
Аз помня онзи хубав слънчев ден,
когато ми откраднаха мобилния във автобуса,
и с онази примиреност се засмях "Нищо - на всекиго се случва!"
Тогава дори не подозирах как светът ми ще се разруши,
как бледата надежда за спасение на хиляди парченца ще се натроши.
Как изгревът не ще дочакаш, как няма да те видя сутринта,
как безпаметно ще гледам всичките изопнати лица.
И как на следващата сутрин в гроба те ще положат,
и как безскрупулно душата ти във рамка ще изложат,
и как ще ми се иска на твое място да съм аз! ...