Пъстро балонче, песничка детска -
времето в ракла затвори.
Вчера ли бе или в ранното днеска -
все едно. Няма да спорим.
Приказка стара, пантофка кристална,
болка, накрая - красиво.
Нищо загубено, нищо фатално,
той и тя - много щастливи.
Да, но животът обратно го прави -
първо прекрасното, после...
Много прецакани, късно разбрали,
с хиляди спорни въпроса.
Време разделно. Време на чума
и преосмислени чувства.
Страх във сърцето, заплетен ума е.
Празно прелива във пусто.
Няма принцеси, приказки, песни,
спукахме всички балони.
Сочихме с пръст, заклеймявахме лесно
туй, що "Михаля" го гони.
Плака Земята, задъхана, свита -
нещо в душите изстина.
Вирус ли? Не. 
                        Ний сме, май, паразита...
И си измисли ваксина...