Jackie151 (Антоанета Иванова)
92 5718
12 ago 2021, 10:43

На огъня 

  Poesía » Otra
353 5 7

Как искам да горя, да бъда пламък,
да бъда свещ от някого запалена.
Да се стопя с ридание във храма,
но нечия надежда да запазя!

 

А може би - да ме поеме палаво,
във коледната нощ ръчичка детска,
несръчно пламъчето да запали,
да полетим - с молитва или с песен

 

Във факел искам аз да се превърна,
издигнат смело от юнак незнаен.
Да поведем през камъни и тръни
малцината, поели път до края!

 

Понякога усещам във душата,
как пламъкът божествен ме разяжда!
Душата ми прилича на разпятие -
умира в теб, а после се преражда!

 

Но с теб не мога аз да се сравнявам.
Тогава нека бъда нестинарка,
да тъпча боса твоята жарава,
да ме боли,
но с теб да бъда жарка!

 

© Антоанета Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво, Антоанета! Поздравления!
  • Благодаря, Стойчо, много хубав стих! Ще си го запазя. А колкото до мъките и изгарянето - зная какво е, затова пиша.
  • Необычно - языческое, но с рапятием , как само нестинарство
  • Благодаря Валентин. Стиховете вече са написани. Аз съм отскоро, а пиша отдавна. За образността - така ми идва понякога.Когато пиша, много плача.
  • Хубаво!
  • Внимавай да не се изгориш!
    А си още толкова млада:
    любовта не е мним фетиш
    за който си заслужава да страдаш!
    Пък си младо и още зелено:
    всеки сам си носи кръстна клада!
    Поздравления за творбата,Антоанета!
  • На една вълна сме.
Propuestas
: ??:??