И всеки ден заставям да прогледне,
през пръсти, през ресници, през стъкло.
А любовта ми – тъжна и последна,
напомня: Всичко вече е било.
Не си едничка ти, не си и първа,
която нощем в стихове скърби.
Животът духа, както му отърва
нетрайните глухарчета - съдби.
И рони грубо същността ти бяла,
за да нахрани своите вини.
А ти до днес живяла, не живяла,
живей от утре! И го промени! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse