На паркинга ми трап ще изкопая...
И във кафето ще си сложа сол.
Със пепелянките на воля ще играя -
във джоба ми от тях си нося бол...
Ще боядисам блажно старата ни пейката
така контрастно черна във снега...
Облечен само в жълтата си грейка
като на плаж - на нея ще лежа.
В мазето ми на тъмно ще се лутам
за да извадя за салатата си лук.
Защо ли всичко туй си причинявам?
Ей тъй! На оптимистите напук!