Ти като буря свирепа в морето
нечакан дойде във живота ми
и отнесе на остров далечен сърцето,
моите стари мъки и спомени.
И тях за кратко ги галеше пясъка,
чайките им говореха до зори.
Но някак слънцето изгуби си блясъка,
и кресливите птици замълчаха дори…
И сърцето ми, уплашено от тишината,
която като паяжина острова превзе -
тръгна то нанякъде в далечината…
Но бе тъмно и потъна в дълбокото море…
© Есенен блян Todos los derechos reservados