Защо сме с теб така устроени?
Кървим от вътрешни полемики.
И в дребните неща се ровим,
незабелязвайки големите.
От гордостта си сме отровени!
И устните остават неми,
когато трябва да говорят.
Когато вените ни нежни
ще пръснат премълчани пориви...
А после скрито съжаляваме.
Напразно се самобичуваме,
безжалостни и непрощаващи… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse