Богиня римска, фея, поетеса!
До нея – нисък, лис, дебел дъртак.
Ръмжи ѝ той. Богат е. Няма как,
ако е без пари, да го хареса.
С разплут корем върху шезлонга тесен,
към нея като питбул лае пак.
Тя грациозно мята крак връз крак
и пише стихове, не чува „песа“.
В сонет да я възпея или с ноти?
Ала не съм поет, ни композитор.
Да я извая, като Бунароти
от мрамор? Но бездарен съм! Уви... ...