28 may 2007, 21:28

На племенницата ми 

  Poesía
4628 1 6

Чиста като звезда,
паднала от небосвода син,
красива като звезда,
пробляснала сред нощен дим.


Усмивката й - чиста като роса,
очите светят като звезди.
Кожата й - нежна, като от цветя,
Зъбките й - непоникнали момини сълзи.

След време ще порасне,
ден след ден красотата и ще цъфти.
И когато тя порасне,
ще е див ангел сред тези сиви земи.

© Ааа Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??