Гората почва тук, от двора.
Лесът нагоре зеленей
и аз почивам, мили хора,
сред песните на Чичопей.
Денят ми извор го обгръща
в басейна топъл, лековит,
а в нощите ми в тази къща
с косите скриваш моя лик.
И после в тишината с болка
несвикналите ни уши
слухтят и чуват само колко
любов наоколо глуши. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse