Очарователен е пътят на поета,
незвисимо къде е спрял
и винаги ще е посипан с пепел от мечти
и стъпки, от любовта, която е раздал
Неприкосновена е душата на поета,
не можеш да я имаш, ако сам не ти я подари,
но ... позволи му, нека те обича
и ще нарисува името ти в стихове и във мечти.
Вечни са стиховете на поета
неподвластен на времето душевен храм, завет,
а това, което душите хорски не разбират
се пише с думичка една - поет!
© Адриан Иванов Todos los derechos reservados
не можеш да я имаш, ако сам не ти я подари"
Чудесно си го казал - това е цялата истина!
Поздравления за силния и откровен стих!