16 oct 2018, 16:47  

На Пол 

  Poesía
468 2 1
Говорѝ ми за вечността, Пол,
когато съм с тебе!
Тъй отдавна не вярвам във нея,
а ми е време.
Де да зная – регресия някаква, Пол,
връщаш ме в детството.
Да не мисля ще бъдеш ли с мене,
и след срещата ни.
Преди теб имаше други, Пол,
пак за вечност приказваха.
И всички със скок
през прозореца ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??