НА ПОЛЕТО

На полето там под падащия зной,

усилено копаят днес жени...

С труда си черен, под вятъра суров,

сълзи от мъка падат в чернозема...

Сълзи горчиви на несретния живот

копаят те с последни сили...

За залъка насъщен... на тежък сиромашки

и оскъден днес живот...

Марица тихо днес шепти...

Къде си, мое щастие... къде...?

Лениво в нея спомените плуват...

за по-щастливи и честити дни...

Подухва свежият ветрец откъм Марица

жени копаят днес под знойното небе.

Трънливи бурени... в тежки мисли

и надежди потънали са те...

Сега е пусто на полето...

Като пустиня пуста е и моята душа,

и толко много болка има в сърцето,

не зная как напред да продължа.

Сълзи напират в очите,

сълзи за тебе моя българска земя...

Сега си чужда в чужди ниви и градини

на надница с мотика в ръка....

Такава болка, силна и туптяща,

редя за теб своите слова...

Родино мила – майчице прекрасна,

все пак оставаме си твоите чеда...

Какво, че днес пустееш тъй самотна,

откъсната е част от твоята гръд...

Ти българска земя ще си останеш,

напоена от сълзи на тежкия ни труд...!

                                                   май 2005г