На Поли Паскова

12 may 2016, 10:03

Poesía » Otra

609 0 1

Птица в космически полет,
кристална, блестяща душа,
святост, Божествено слово
покорява с любов и смъртта.

От друга, далечна вселена
без окови от днешния свят
обич, любов, изцеление,
съцветие на Божия цвят.

Лекуваш душите човешки,
вяра вдъхваш на млад и на стар,
щото човеци няма безгрешни,
но любовта е за тях господар.

Има ли светлина във сърцата,
дори искрица в тях подкладена,
тя е вечна и огрява лицата,
от Бога с любов подарена.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

absent (Наташа Биразова)

2016-05-12T20:35:48+03:00

Джуди, в твоя стих наистина блещука светлина и сгрява душата с вяра!