17 nov 2005, 22:07

На помощ викам моя Бог 

  Poesía
957 1 0



Хаос, караници, нерви похабени.
Семейството ми, като че ли се разпада...
А нейде дяволи засмени
палят жертвената клада...

Не ми позволяват да си поема дъх,
уморяват ме с различни проблеми.
Разрухата в живота ми взема връх,
не ми помагат математическите теореми.

Не осъзнавам какво правя, но знам,
че става нещо страшно, демонично.
Никой на мое място не би се справил сам
с това разцепление чудовищно и хаотично.

За туй на помощ викам Бог
- милостив, добър и ведър.
Но Бог и решителен и строг
-могъщ и безкрайно щедър.

Той на помощ ще ми се притече,
от калта и тинята ще ме извлече.
А аз ще му остана вярна
и до веки безмерно благодарна. 

© Н Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??