Стоя на прага на деня.
Какво ли всъщност, ден, ми носиш?
Усмихвам се, не те виня...
Задай ми твоите въпроси!
Ще търся отговор сама,
а привечер ще ти го кажа,
ако по пътя към дома
разлееш слънце по паважа.
Посрещам те с надежда, ден,
със вяра пак ще те изпратя.
Любов дари, но не на мен,
на чакащите по земята.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados