На прага на смъртта

26 abr 2004, 20:21

Poesía

1696 0 1

Когато си отиде
аз стоях и чаках те
на прага до последния си миг.

Напразно се ослушвах в тъмнината
чакайки да чуя твойте стъпки
екнещи в планината.

Но знай,че някога и ти ще вкусиш
чашата пълна със сълзи
и със последни сили
ще стоиш пред гроба ми
потънал в скръб.

Аз стоях и чaках те на прага
и мислех си за теб.

Когато си отиде и ме нарани
аз не знаех,че си толкоз безразличен
и те чаках много,много дни.

Аз не моля никого за милост.
Вече не посрещам със страхливост горчивата съдба.

Знай и ти ще страдаш
и ще плачеш,коленичейки
на прага на смъртта.

Ще протегнеш ти ръка
и ще виждаш лъч светлина
потъващ в безизходна пещера.
Усмивка весела сред плачеща река.
Красива капка и море от грозота.

Ще коленичиш,ще плачеш
и ще съжаляваш.

Миг щастие и век тъга,
та нали това е любовта!!!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

suffer_angelus (Иван Атанасов)

2004-04-27T17:54:38+03:00

На места ритъма е нарушен и това пречи да оценя това стихотворение с най-високата оценка. Като цяло не е зле, но ноже да го поогладиш. Ще те оставя сама да се досетиш какво имам предвид.