25 mar 2008, 9:52

На приятелката ми 

  Poesía
930 0 1
Приятелко едничка и добра,
приятелко тъй искрена, засмяна…
Защо живота с нас се подигра
и запрати ни на край света?
За детството, за ученическите дни си спомням,
как в безгрижие и щастие живяхме,
а сега ни грабна сиво ежедневие
и ти си там, а аз съм тук без тебе…
Приятелко, ти знаеш ли за болките ми?
Не знаеш, но аз знам, че те боли!
Прости, не зная днес за грижите ти,
но таз далечност много ми тежи… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Петкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??