_didka_ (Диана Костова)
25 15
1 dic 2007, 20:18

На Приятеля 

  Poesía
712 0 3

На Приятеля


Приятели аз малко хора наричам,

но приятел верен си ми ти,

помощ трябва ли ми, при тебе тичам,

до мене си, когато най–боли.

 

Благодаря за твоите думи топли,

за усмивката, която ми даряваш,

благодаря, че слушаш жалните ми вопли

и никога сама не ме оставяш.

 

Добри съвети винаги ми даваш,

помагаш винаги, когато нужда имам,

дори във любовта помагаш,

до мен ли си, се боря без да спирам.

 

Ти вярваше във мене, зная,

дори, когато не вярвах аз самата,

пред теб театър не е нужно да играя,

пред теб изливам си душата.

 

До мен си ти и в болката, и във тъгата,

до мен си ти и когато съм щастлива,

не допускаш в мене самотата,

сама не ме оставяш във мъглата сива.

© Диана Костова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Днеска братството е свято само в този свят голям,ала нямаш ли приятел ти сред хората си сам.Затова помни ,когато със усмивки и лъжи предаде те свой приятел много повече боли!" Пожелавам ти никога да няма предателство в това искрено приятелсво! ако може и искаш би ли ме намерила в скайп на manik_f
  • истинските приятели са малко
    прекрасен стих браво
    мооого прегръдки от мен 6+
  • Без приятели не можем!Всеки знае това!Нека са истински!Поздравявам те!
Propuestas
: ??:??