На прощаване искаш да ми дойдеш.
Казваш, че съм го дължала.
Казваш, че без мен не можеш.
А защо по-рано не ми каза?

На прощаване да ме посетиш,
смятам, че не е нужно.
На прощаване да ти сложа да се нагостиш?
Не, не е възможно!

На прощаване ми искаш ти прегръдка.
Не смяташ ли, че си нахален?
Искаш ми усмивка, че дори целувка!
Страх те е, че си забравен!

Не смяташ ли, че загуби това право?
Не мислиш ли, че ти стига толкова?
Не смятам да ти казвам "браво".
Да ми идваш не съм те молила!

Мислиш ли, че не знам какво целиш?
Аз няма да се върна пак обратно!
Време е да си платиш!
Всичко сторено се плаща!

Не съм те викала!
Бях добра и те оставих!
Омраза към теб не съм изпитвала.
Каквото трябваше направих!

Не искай нищо, шансовете си загуби!
Не се връщай, за да просиш!
Нали си имал нерви чудни,
тогава защо не можеш да заспиш?

Виновна съм била, че избягах.
Виновна съм, че окаляните си ръце все протягаш.
Ами аз, аз нима не плаках и не страдах?!
Не съм виновна, че пропадаш!

На прощаване не искам да говоря!
Като си тъжен няма да съм мила!
Защото искам да мога да си те спомня
с това, колко много ме съсипа!