21 ago 2007, 22:36

На първата учителка 

  Poesía
11911 0 4
Как бързо времето отмина,

като пясък през детските пръсти…

А бяхме плахи и невръстни,

когато с теб, учителко, се запознахме –

ти с нас направи първите си стъпки.

Със нас започна буквите да сричаш -

та до днес…

И четири години вече,

живееш ти с със своя някаква мечта -

да ни направиш малко по-големи

и малко по-пораснали деца,

макар, признай, не знаеше какво ще се получи.

А ний не бяхме никак безнадеждни -

буйни, шумни, по детски „луди” и послушни,

всезнайковци, всезнайки…

Затуй прости ни -

с детската наивност на пораснало дете.

Как бързо времето отмина,

през детския ни свят премина,

облечено в щуротии и игри.

И днес сме вече по-големи,

но, жалко, трябва да се разделим

със теб, Учителко любима,

дарила ни със свойта обич,

със своите несбъднати мечти!

Ти беше слънцето за нас,

звездите и небето, но… уви -

ще трябва да се разделим.

С най-искрената обич на Земята,

с нескрита болка в детските сърца -

ний казваме ти днес: БЛАГОДАРЯ!

 01. 06. 2004 г.

 

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??