Представям си един живот - като на сън.

В очакване на Случая, оглеждам се отново,

желание с повеля сърдцето ми разкъсва,

когато в мен престане да звучи прощален звън,

аз знам, че тръгвам...

В ръката ми билет – мечтата за промяна,

пътуване към бездна на незнание с надежда да открия, разбера и да прогледна,

откривам същото, но прегоряло, облечено във предразсъдъци със мирис друг и непознат,

представата ми скоро разрушена с реалността на този нов свят -

понякога по-топъл, внезапно по-студен с лица безкрай, но всъщност неизменна,

откривам хора и присъствие насякъде, където съм сънувал.

Те имат моите очи, стремежи същи и увлечения нетрайни,

мравуняци строят и грижа за рода си проявяват, за да оставят малкото, което помним,

издигат богове, прехласват се с пророци и стават тор.

За тях изглеждам смешен и горд когато заговоря,

вниманието им към мен е приковано,

защото чужд съм - нов и неочакван,

подир познанството съм вече безразличен - открил и преживял.

Доброто гледам и копнея пътуване отново да започна, за да се върна

....и пак, и пак отново да избягам.