Един стих за жертвите от холокоста.

Милион души, по дяволите пратени,

избрани зарад своя етнос да умрат,

насилствено пристигат нощем, денем с влакове, 

в онези лагери незнайни на смъртта. 

Крещят нацистите"стройте се в редици",

преди да ги изтребят от лицето на света.

Жени, деца, мъже, старици -

животът им не струва пукнат грош сега.

Гладът и жаждата са нищо пред страха обсебващ,

посърнали, болнави чакат своя ред.

Надеждата им за живот свлича се в калта последна,

преди да станат дим, от въздуха по-лек.

И никой нищо не говори.

От камерите зверски викове ехтят,

когато през таванските отвори

безмилостно ги тровят, след това горят.