Звездите бяха тази нощ на бал.
Танцуваха, искрящи по небето.
Танцуващи звезди не бях видял,
а може да са били самолети.
Приличаше на коледна елха.
Най-отгоре, кръгла като пита,
светеше прекрасната луна
и гледаше ме право във очите.
Защо не спя, ме питаше с лъчи.
Звездите, тишината ми празнуват.
Вятърът в дърветата мълчи
и гледа как звездите ми танцуват.
Очите ми, не лепнат от съня.
Усмихнато, сърцето ми пулсира.
Представих си се вечер у дома,
обичащ във небето да се взирам.
Как неусетно утрото дойде,
звездите ми попиха в светлината.
Няма как и няма накъде,
ще заработвам новата заплата.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados