На работника ръцете загрубели
плът сатенена копнеят да погалят,
с плът сатенена поне веднъж да съгрешат,
да заровят пръсти зажаднели
във безгрижните коси на младостта;
дните си последни да преначертаят.
Но ръцете на работника треперят.
Здраво цял живот мотиката държали,
Молив днес за първи път държат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse