15 oct 2007, 18:19

На рамото ти... 

  Poesía
1189 1 20

Потича вечер зимата в очите ми,

онази зима - с нашта споделеност.

Студено беше сигурно в душите ни

и търсеха се в топлещата тленност

на телата.

Всички изгреви

чертаят пътища по белите пъртини.

Аз бях до тебе - като птица,

обучена на рамото да спи.

Аз бях до тебе, без въпроси.

Топях си бавно вътре ледовете

на пламъка в очите ти

и боса

вървях в снега и дишах ветрове.

Аз бях до тебе. С всяка стъпка

в света ти влизах и те пусках в мен.

Сега вратата ми за връщане

една е. И стърчи във теб.

..............................................

Потича вечер зимата в очите ми.

Снежинките топят се от дъха.

Във кишата от мокрещи различия

на рамото ти всяка вечер спя...

© Инна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??