17 abr 2008, 11:54

На раздяла 

  Poesía » De amor
647 0 6
Преглътнала всичките твои обиди,
живеех във болка, живеех във мрак.
Сега ти си тръгваш, и с теб си отиват
годините мои, изгубени в грях.

И вечно прощаваща,
пак ти прощавам...
Желая да срещнеш от мен по-добра.
За всичките рани с любов отмъщавам,
приятелски пак ти подавам ръка.

Тъй трудно е сбогом сега да си взема,
във мислите пак ще съм с теб всеки ден,
щом пътя си тъжен отново поема,
... но нещо завинаги скъса се в мен.

Преглътнала всичките твои обиди,
живеех в болка, живеех в мрак...
Сега ти си тръгваш, и с теб си отиват
годините мои, изгубени в грях.

© Красимира Касабова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ми хареса!Поздрав,Красе!
  • Дано от утре да ти е по-светло.От мен имаш 6!
  • "За всичките рани с любов отмъщавам..."! Поздрав!
  • а защо грехът е като неутолима жажда,
    когато разпуканите устни не вредят !
    времето лекува...
    браво Краси !
  • Трудно приятелството да замести любовта, но... живота сам ще ти подскаже!
    Поздравления, Краси!
  • Де да можехме с едно "СБОГОМ" да преглътнем и забравим всики обиди и лъжи.. Щеше да е хубаво, нали? Дано поне спомените, които ти останат са хубави!! Поздрави за стиха!
Propuestas
: ??:??