Две очи, в които да потъна,
две ръце, обгръщащи ме цяла,
вятърът, косите рошещ,
тихото: „Обичам...” на раздяла.
И устни, които обещават:
„Ще се видим скоро, пак ще се засмеем.
Ще крещим, ще шепнем от наслада,
ще вървя тъй близо аз до тебе.”
Но не се споглеждаме, изричайки лъжите.
Късно е за истината, мислим заблудени,
тържествуват за последен път очите,
търсещи в движенията късче нежност. ...