На раздяла

25 mar 2010, 20:18

Poesía

1003 0 2

Две очи, в които да потъна,

две ръце, обгръщащи ме цяла,

вятърът, косите рошещ,

тихото: „Обичам...” на раздяла.

И устни, които обещават:

„Ще се видим скоро, пак ще се засмеем.

Ще крещим, ще шепнем от наслада,

ще вървя тъй близо аз до тебе.”

Но не се споглеждаме, изричайки лъжите.

Късно е за истината, мислим заблудени,

тържествуват за последен път очите,

търсещи в движенията късче нежност.

И дано намерят го, дано го съхранят

в паметта си, вечната и зряла,

ден по ден душите ни да се зоват...

Да не бъде вечна нашата раздяла!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

pise (Петина Георгиева)

2010-03-25T21:45:23+02:00

Тъжно е трудно е да си далече от любовтта си!!!
bori1478 (Боряна Иванова)

2010-03-25T20:19:55+02:00

Красиво...въпреки,че е за раздяла...