На Рождество
Високо над комините изгря
eдна Звезда,
недивидима за всеки.
Не доловихме тази светлина,
препускайки по своите пътеки.
Сега си светим с временни неща.
Залъгваме се колко сме се сгрели,
а вътре в нас е студ и тъмнина!
След гаснещи надежди сме поели...
Но пак ще се повтори Любовта -
две хиляди години се повтаря!
Докосва тихо мисли и сърца,
невидими портали ни отваря –
за да се видим смело без вина,
без ползата, съсипваща душата!
Високо над комините изгря
и будните
от обич
Я видяха!
© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados
две хиляди години се повтаря!"
Да!!!