Пред мене е зейнала пропаст.
Аз съм на ръба. На пръсти.
Очи затварям за равновесие -
иначе политам в тази бездна
и по зъберите остри на парчета
ще останат спомени безследни.
Да не говорим за сърцето бедно,
от любов същисано, последна.
Изпълзяват в очите изминатите
пътища
на живота ми - онзи същият,
който отново бих живял, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse