На ръба на зеленото 

Седиш срещу мен. 

Говориш разпалено. 

В очите ти скача зелено пламъче

като дяволче... 

Тръгвам след него 

в унес прихваната... 

Стоя на ръба. 

Развързвам си нишките 

на реалността 

и житейските истини... 

Разтварям ръце и - 

политам в зеленото... 

Колко нюанси 

на споделена искреност! 

Грейвам цялата, 

почти изумрудена! 

Докосвам с дъх песъчинките - златните - 

разпилени слънца 

на морете в зеленото... 

Спирам в зениците. 

Оглеждам се цяла и... 

отрезвявам! 

Каква хипноза! 

За малко - драма, 

като страсти човешки в сериална сага. 

Смея се с теб 

над финала на разказа, 

а се питам угрижена мислено: 

ще изтрия ли от душата "зеленото" 

с химическо чистене?!