ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
3 sept 2006, 22:32

НА РЪКАТА МИ КАЦНА СВЕТУЛКА... 

  Poesía
681 0 6

 

 

На ръката ми кацна светулка

и внимателно ме погледна.

В очите й нещо съзрях

и сърцето ми трепна.

Тихо попита ме тя,
защо сам съм тука.

Поисках да отговоря,
че не търся сполука.

Просто седя и мечтая за усмивката нейна,

но ненавистта й заслужих с моята откровенност.

Прелетя светулката мила

върху другата ми ръка,

и с крилцата въпрос ми зададе:

- Какво ще сториш сега?

- Нищо! – отвърнах й аз. –

Чакам среднощния час

да седна сам пред листа

с мъката своя

и към нея с обичта.

Светулката ме погледна,

разпери нежни крилца

и изгуби се нейде в нощта.

Поисках светлината да върна върху дланта,

но не разбрах как и кога чашата се разля.

Всичко потъна в червено като наранено сърце,

а нова звезда появи се в нощното небе.

Приличаше много на нея,

омайваше с красота,

но само болка ми причинява

тази моя мечта. 

За една ласка само
или докосване с ръка

готов съм веднага
да ме целуне смъртта,

без да са думи празни това,

защото всичко е за мен обичта.

 

 

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??