21 abr 2008, 16:47

На С. 

  Poesía
766 0 5

От много дни душата ми предъвква твоята,

но залъкът бе сух и й приседна.

И взе да залинява болно моята -

отритната и непогледната.

Надникнах в огледалото и там видях рогата ти,

не бях ги забелязвала преди?!

Разбрах. При дявола гостувала душата ми

и затова тъй много я боли.

И затова сега отивам за причастие,

защото от крилата ми цеди се кръв след нас.

И моля се за простото човешко щастие,

с което да изтрия твойта власт!

 

© Мария Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??