20 jun 2017, 19:48

На самосъд 

  Poesía » Otra
229 0 4

Защо да страдам, че годините се трупат

и натежават зверски те на моя гръб?

Защо да искам все по рамо да ме тупат,

затуй, че ходя винаги по остър ръб?

 

Защо да гледам още в бъдеще далечно,

когато си живея просто ден за ден?

Защото никой няма да живее вечно

дори да бъде и послушен, и смирен.

 

Приемам да живея както ми се случи

и да ме срещат изненадите по път.

И само рискът ми на смелост да ме учи,

и безкомпромисен да съм на самосъд.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??