На Санта Марина*
През тази година
на Санта Марина
липсваше братски народ.
Съвсем го загазих,
но призивът спазих -
Ударих го сам на живот:
На Обед разходка
с гумена лодка,
след това плаж и море!
Под пъстри чадъри
забравил кахъри -
пробвах спанак без кафе!
Ударил джакпота,
не давах банкноти
за бира и твърд алкохол.
Без тежки обети
с ненужни омлети
нощем разхождах се гол!
Узнах как се плува,
как хляб се купува,
нагъвах си лук и шкембе!
Там без да се впрягам
и ум да напрягам,
чувствах се адски добре!
Но както се случва -
човек не улучва
на пълното щастие днес:
До мойта квартира
нанесе се Мира -
Дама със селски финес.
Започна да мляска,
вратите да тряска,
да моли за сол и пипер.
И чудната скука
ми свърши до тука -
Станах й в миг кавалер:
Не можех да шавам
и взех да й давам
всеки ден боб и брашно.
Дори и милувки
с интимни целувки,
на моето крехко легло!
Но беше ми - кофти
да хрупкам картофки,
Реших, че не трябва така:
На Санта Марина
да свивам гърбина
пред някаква куха жена.
Качих я на лодка -
в една платноходка
без котва, без рул и платна.
Поспряхме в морето,
навътре - където,
е призрачна бяла мъгла!
Там скочих веднага,
в морето да бягам -
Заплувах обратно по гръб.
С надежда, че с Мира
съм свършил сеира
и пак ще полегна без скръб!
С див устрем и воля,
и с доста неволя
достигнах мечтания бряг!
Излязох на плажа
и кво да ви кажа -
Там Мира ме чакаше пак!
Проклех си късмета
и взех пистолета -
Реших да се гръмна в уста!
Но тежката клечка
направи засечка,
и Мира... ми стана съдба...
През тази година
на Санта Марина
липсваше братски народ.
Но там сред всемира
прегърна ме, Мира!
И с нея - започнах живот!
И Мира, днес готви
спанак и картофи.
И всичко е точно на сол!
Говори небрежно
и люби ме нежно,
дори на люлеещ се стол!
* Санта Марина - курортен комплекс край Созопол
Юри
Йовев
Септември
2020 г.
© Yuri Yovev Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Ужасно е да намираш интересни неща в главата си и да не знаеш какво правят там »
5 Puesto
Свързани произведения
Comentarios
-
Елка! 😊
-
Успех с Мира, Юри!
-
Генек, пак си мислиш глупости! 😊
Обяздя!!! - Не си мисли нещо друго! 😀
Тони, благодаря за подкрепата! 😊 -
Не съм напълно убеден, че е по темата, но имаш моят глас! Харесва ми хуморът ти
-
Сега разбрах, какъв съм бил божествен!
Приличам май на някой Аполон!
Щом Ирка, днес ме смята за мъжествен,
готов съм да обяздя някой слон! -
И да я беше повалил зад борда,
тя нямаше да бий отвод.
Вълните щеше да разпори гордо
като брониран всъдеход!
Вратленцето ти крехко да извие
да те щурмува със целувка по носа.
Като чувал с брашно да те повдигне
и да затича с тебе към дома!
Край 😀 -
Генек! 😀😀😀
Без славните братушки,
братята славяни,
сами ще белим чушки
край нашите таляни! -
Мариана! 😀
Иржи, не са само фантазии и измислици. Има и спомени, случки през годините... с две думи - горчив опит... 😀
Благодаря ви! 😀 -
Е, това е вече според приказката "Намерил си майстора"! Юри, твоята фантазия няма изчерпване, забавлявам се изключително , затова винаги гласувам, сега ще направя това и с тоя стих, няма да трия другия...Пък за следваш вече ще си помисля и сложа на кантар!
-
Безжичен, Дени, Стойчо, благодаря ви! 😊 Как да изпусна такава жена! 😊Оставих я на края на света в платноходка без котва, платна и кормило, а тя се върна като бумеранг пак при мен! 😀😀😀 Освен това никого не пресолява манджите! 😀
-
Този път към Созопол съм го ходил пеша...
Поздравления,Юри! -
Юри, свърших си гласовете с твоите дивотии. Жестока е тая Мира. Много се смях.
-
Много ти се кефя - колкото повече бръмбари ("интересни неща в главата"
, толкова по-добре... Много ти щракат... фанатазиите, не бръмбарите! -
Краси, трябваше да я хвърля от лодката тая Мира (като в Американска трагедия на Драйзър), но... следващия път! 😀😀😀
-
Теодора, благодаря ти! 😊 Ако минаваш догодина през Санта Марина, се обади! 😀
-
Човек, усмихваш ме и сутрин и вечер, щом попадна на нещо твое.
Като ти е хубаво, кой ще те спре?
Гласувам и за Мира!
С усмивка от мен!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
