Пак синева и пак места познати -
желани, към които се стремя,
наметнати с вълшебната позлата
връз меката, затоплена земя.
Шумейки, вятър люшка стъбълцата,
на запад гасне залезът червен,
премигват светлини в далечината
и нощ се спуска нова върху мен...
Попукват клонки, шепнат листи живи,
играе танци огнени свещта,
препускат горе облаците сиви
не искам, не, не искам да заспя!!! ...