hristam (Христина Мачикян)
531 928
17 may 2020, 23:58

На седмия ден 

  Poesía
818 3 10

 

"Защото нищо изживяно

забравата не заслужава."

 

На първия си ден без него

не осъзнавах, че го няма.

Тиктакането на сърцето

се спъна във случаен камък.

 

Навярно този ден бе пауза -

като въздишката на рондо,

тъй уморено от аплаузи,

че по клавишите се рони.

 

Но вторият ми се озъби,

внезапен като змийски съсък.

Надеждицата ми се сгърби

и в края му съвсем се скъса.

 

Посрещнах третия на пръсти -

опънато до тътен стреме.

За разкаяние бе късно,

за отчаяние - навреме.

 

Да викна ли, та да разкъсам

четвъртата проклета риза

на този глух ден, за да търся

по тишината как се слиза?

 

А после нека да се стъмни

в подоблачните ми обятия.

Защото петият е стръмен -

ден за венци и за разпятия.

 

За шестия не съм красива,

навлякла скърпена илюзия.

Но тя е начин да съм жива,

макар душевно поохлузена.

 

А докато пристъпвам в седмия,

дълбоко в него се заравям.

По правилата е последният.

И ще ме нарани с забрава...

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И да го запомняш също е необходимо, за да направиш някои полезни изводи! Дори не знам дали не е по-необходимо. Това са уроците на живота
    Благодаря ви сърдечно, че сме заедно тук!
  • Хриси, най-необходимото познание е да се научиш да забравяш това, което те е наранило.
    Поздрави!
  • Хареса ми.
  • Их, бе, как ме радвате! Разкош е да отвориш сайта и да попаднеш на толкова искрено развълнувани и мили коментари! От сърце благодаря на всеки поотделно! ☺️
  • Страхотно!
  • Силен стих! Тъжен!
  • Много трудни първи седем дни. Почти невъзможни. А и следващите напират след тях...
    Страшен стих!
  • Дааа... трудно е! Винаги съм харесвала поезията ти. Знам я вече от 12 години. Поздрави!
  • как се слиза по тишината... и аз като Вал, обичам да те чета!
  • опънато до тътен стреме

    Обичам да те чета.
Propuestas
: ??:??