12 jun 2007, 14:44

НА СЕЛО.../импресия/ 

  Poesía
772 1 17

 

                                                                      /на родителите ми/

 

 

На село нощното небе е

като приказка безкрайна...

И като мънички светулки плахи

оглеждат се звездите във очите

с кокетност, чак необичайна.

Веднъж огледали се,

бързат и си тръгват

да търсят други две очи,

за да оставят и във тях

от нощното небе вълшебно

неповторимите следи.

А пътят им - безкрайна златна диря -

на странникът е пътя в тъмнината,

оставен, за да може да намира

безкрайността и светлината.

На село - при звездите - се намирам,

когато, без да искам, неусетно,

се губя в безпокоя на душите.

И само там -  на село - аз разбирам,

че всъщност при звездите се намирам

и чрез звездите пак се преоткривам.

И само там -  на село -  не изпитвам

влудяващия страх от тъмнина.

И няма страх от никого,  от нищо,

когато съм на село, у дома.

И само там - на село - аз се скривам,

потъвайки във нощното вълшебство чудно

на гонещите се звезди-светулки.

И само там  -  на село - се откривам

в магията на съвършенство лунно...

На село...

При звездите и при мама...

Намерена в небесния безкрай.

И звездопадът там не е измама.

И селото е приказка без край...



 

 

 

 

 

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??