4 dic 2018, 23:06

На сина ми 

  Poesía » Otra
1091 8 9

 

Здравей, мое мило момче,

след облаци още ли тичаш

или пък живота тъчеш

и вечер до късно го сричаш.

 

Навярно в очите ти спят

слънцата и белите гълъби,

а денем, окъпан от цвят,

се качваш по стръмните стълби.

 

А после, достигнал върха,

отново рисуваш планети,

поемаш с гърдите дъха

нагоре да може да свети.

 

Усмихвам се. Имаш крила

и устрема вятър, заряда.

Носѝ тази вярна искра,

носѝ я, момче, и не падай...

 

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??