2 jun 2007, 21:39

НА СИНА МИ 

  Poesía
2470 0 14
Поглеждат ме
две палави очички.
Припламва закачлива
светлинка.
Усмивка пак чаровна
ме залива.
Тихомир рожденик
сега.

Момчето мое,
палаво и диво,
днес сериозен е,
голям.
Във детството
захвърлило белите,
със поглед зрял,
но с много плам.

Осемнадесет години -
възраст отговорна
и пределна. Оттук
започва мъдростта.
Животът нека да бъде
чувствена картина!
И нека Бог те води
в бяла светлина!

Дарявам цялата си
обич, сине,
която майчино
сърце побра.
Стани ДОБЪР човек,
и сам раздавай,
добротата своя
на света!


02.06.2007 г.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??