Очакваше ме Есента на прага
с изящно нацъфтели хризантеми.
Посрещнах я с усмивката й блага
и златните й гиздави къдели.
Поканих я в дома ми, пихме чай
от мащерка, донесена в букета.
Аз бях приготвил вкусен крушов пай –
набрах за нея вчера плодовете.
А те са сладко-медени чеда,
узрели чак сега, след дълго лято.
И цветната й шарена снага,
огряваше във златно пребогато. ...