Не се учудвам. Все ми е едно -
че пясъкът под мене студенее.
Че чайките ме мяркат под око.
И съм на плажа свита дълго време.
Обхванала по детски колене,
се гледаме с морето безразлично.
Аз нямам сълзи. Но пък то реве.
На всеки три секунди в мен наднича.
Какво ли търси? Няма даже грам...
Каквото беше – с кораба замина...
Голямо Ти, голямо Той – все там.
Вълна изхвърли смачкана кутия...