11 nov 2023, 6:18

На Татко 

  Poesía
232 1 4

Нося те в сърцето си

Ти си част от мене

Аз съм част от тебе

Знам,

че ме обичаше

Безкрайно

Знам,

Че се страхуваше

от мене и за мене

Знам, че бурите в косите ми

и във душата ми,

бяха бич за твоята

Знам,

Че бях Близнака ти астрален

В мене,

себе си,

като в кристално огледало

виждаше

Грешките си и възходите

Всичко в мене,

беше твоя радост и награда

или пък...мълчаливото ти

наказание!

Сигурно те е боляло!

Сигурно,

било е и безкрайна радост...

Да ме видиш и жена...във бяло

Да ме виждаш с мойта радост...

Хванала ръката ми с ръчичка

Гледаща ме във очите

с' същатата надежда

и доверие и обич

със която, Аз Ви гледах във очите

Сигурно,

било е нож в сърцето,

че отнех Ви тази малка,

руса, синеока, светла радост

И отведох я далеч,

далеч от вашите милувки

Зная ! Зная!

Зная, че болеше!

Себе си и Вас наказах!

За да й отворя пътя...

Да й вдъхна свободата

Избор,

да й дам в живота...

Зная,

Аз и Вие,

трябваше да заплатим цената

Знам ...измина много време

Във съня ми ,

ти ми каза всичко!

Всичко, за което,

приживе, не ти остана време...

Всичко за което,

тишината

в телефонната слушалка,

от години, ми разказваше прекрасно

Буцата във гърлото

Дрезгавата кашлица,

прикриваща сълзите...

но понятна в двата края,

на една безкрайна жица...

Малката надежда

свързваща ни във живота...

Ти ми каза всичко

С думи и без думи

За което...

Благодаря ти , Татко, безпределно!

Много , много време,

вече си звездичка!

Много, много пъти

идвах ти на гроба...

Знам, че знаеш...

Той за мен е празен...

Там лежи едното тяло

Сигурно с пръста се вече сляло

Ти обаче, не си там...

Ти си горе на небето

Част от тебе е звездичка

Част от тебе

е във мен и моята сестричка

Част от теб

е в твоята и мамината радост -

мойта дъщеря и радост

Част от Вас,

е даже, в нейната, голяма радост!

Таз която, със доверие и обич

всеки ден я гледа във очите

и полага свойта мъничка ръчица

в топлата й длан!

Виждам Ви в очите й!

Моля те , единствено:

Пази ми ги!

Там,

където...мен не ми достига сила...

Ти

разтваряй свойте криле в закрила!

Моля те: Пази ми ги

Знам, че знаеш!

Знам, че виждаш!

Знам, че бдиш над нас!

Да ти пиша ми отне години...

Буцата ...е още в гърлото ми...

Но... живота тука продължава

Трябва най-добре

и смислено да го живеем

и да продължава

И докато пак се срещнем,

горе, някъде, във звездното небе...

Спи спокойно!

Ние сме добре!

Жив си във сърцето ни

Valentina Mitova

10/11/2023

© Valentina Mitova Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ЛЕЦ! Радвам се, че се е харесало. Не съм чела " Далечни стъпки", но ще го потърся ...
  • Прекрасно стихотворение! Има класическо звучене и ми напомня за латиноамериканската поезия, за поети като Карлос Друмонд де Андраде, Хорхе Каррера Андраде и Сесар Вальехо (Перу) със стихотворението си "Далечни стъпки". Поздрави, Валя!
  • Благодаря ти мила❤️Реално е! Истински преживяно...Баща ми почина на 53...аз бях омъжена и в Лондон...и на 30... Едва сега думите дойдоха , за да го напиша...С него сме родени на една и съща дата😪
  • Вал, сви ми сърцето с тези думи.........
    💖💖💖
Propuestas
: ??:??