Очите твои като две звезди
денят ми ярко озаряват,
рисуват те по мен мечти
и сърцето ми завладяват.
Косите твои изящно разпилени
разсъдъка ми опияняват
и трепети от тях породени
мен безвъзвратно покоряват.
Усмивката ти нежна, мила
в душата ми се отразява
и с нова, по-страшна сила
всяка мисъл на теб подчинява.
Устните ти изящни и изкусни
всяка мисъл моя те превръщат
в копнеж, как от тях аз вкусвам
и той напълно ме поглъща.
Чертите ти така прекрасни
необратимо ме влудяват
и със сърце на тях подвластно
всеки негов удар те пленяват.
Ръцете твои така любящи
докосват всяка струна в мен
и с желание във мен пълзящо
взимат разума ми в плен.
Красотата ти приказно ефирна
ден след ден от теб струи
и мечтая все така неспирно
като роза в ръцете мои да цъфтиш.
... за нежността, която не съумях да ти дам.
© Станчо Станчев Todos los derechos reservados