От черните краски на мойта душа

аз самата се плаша...

Ако искаш на бялото да видиш цвета

здраво ме хвани за ръката...

и върви редом с мен до безкрая,

ако път се намери. Не зная... не зная

аз дали ще го мога и ще можеш ли ти,

но те моля - до мен много близо ти остани...

Аз не искам да свикваш с чернотата ми пуста,

а търпение малко светлината да пусна,

после може би двама ще огряваме пътя,

който искаме само да не бъде безпътен...

Вярвам, вярвам, че мога да ти дам на дъга цветовете,

както мога и искам да заспивам до живот във ръцете ти!