Обичам те, когато слънцето изгрява
и светът отваря своите сънени очи.
Когато мъглата сива се развиделява
и усещам, че до мен спокойно спиш.

Прокарвам пръсти през косите ти,
а после всяко късче кожа нежно галя.
Докосвам ръцете, ханша, гърдите ти
и да запазя този миг завинаги се моля.

Заслушвам се в ударите на сърцето ти,
което все по-бавно миговете отброява.
Скоро спира, просто спира да тупти
и оказва се, че на съня дошъл е краят.

В мрачната ми стая слънцето изгрява,
но аз не искам да отварям своите очи.
Ще остана в съня си, за да те обичам,
защото само там до мен си близо ти.