20 nov 2008, 19:53

На теб, приятелко 

  Poesía » Otra
2059 0 11
 

Потърси ме,

когато отново се изгубиш в нищото.

Намери ме

в нотката надежда в безнадеждното ти лутане.

Ще те прегърна силно с душата си,

когато сълзите ти уморени са от бягане.

И когато припознаеш реалността с мечтата -

също ще съм тук! Щастието ти е мое - окрилява ме.

Объркана поезия - животът ми,

а тъй лесно ти ме препрочиташ. . .

С белези от падане са коленете ми,

но за да помогнеш пак към мен политаш.

Приятелко мила, потанцувай с мен.

Нека слънцето е наш учител...

 

Обичам те, не защото си такава.

Обичам те, защото те има!

© Веселина Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??