LiNiKa (Велина)
35 7
5 feb 2007, 14:44

На теб (съжалявам) 

  Poesía
1374 0 4
Седнала на край - на тротоара,
една жена прикриваше с ръце
очите си, в сърцето си товара,
и бледното, разплакано лице.

Тя искаше да падне на земята,
а може би пред някоя кола? -
Минаваше и мисъл през главата,
но преди време тя му обеща.

Не можеше на никой да разкаже!
Не можеше я никой ней разбра!
А тя бе свила устните си даже,
но в същий миг жената онемя!

Тя беше друга - зарад него друга!
И стискаше, и чакаше - сама!
Потъваше във мъката си груба,
във тази мъка тя и изгоря!

Сега седи - на край - на тротоара.
Чистачката неволно я помете!
В кутията за смет я хвърли стара,
защото беше станала на пепел...

© Велина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??