Своя миг отбелязва тази сутрин дъжда
и отмина, оставил малка чиста следа.
Пролетта я подуши, трепна и полетя.
Ясна, бухнала, цветна, за да свърши и тя.

Нацелува ни лятото и не можем да спрем.
Есента мъдро хубава в своя мокър рефрен.

Разтопява се зимата в приказна тишина,
с постоянство да блесне твоето име - ЖЕНА.

С цвят на пролет. На лятото споделила греха.
Като есен смирена, нежна като снега.
Призвездена и къпана на сълзите в страстта,
топла като постеля и сестра на нощта.

Като път си, по който се прощава вина.
Моя малка и сигурно много вярна жена,
ти самата си празник, нямаш нужда от ден.
Имаш слънце, вселена, щом поискаш и мен.